Здравословен начин на живот
Обмяната на веществата в тялото е изключително сложен комплекс от биохимични процеси, които се регулират от мозъка с посредничеството на хормоните. Най-популярните сред тях са инсулин, тестостерон, естроген, адреналин и т. н. Все повече интерес привличат лептинът и грелинът. Те контролират ситостта и глада и пряко повлияват телесното тегло.
Каква е ролята на лептина
Той е открит преди малко повече от 20 години. Отделя се основно от клетките на бялата мастна тъкан, но и от черния дроб, плацентата при бременност и др. Главната му роля е да сигнализира на хипоталамуса в мозъка, че има достатъчно енергия и енергийни запаси и няма нужда от повече храна. Затова се нарича и хормон на ситостта, а преводът на името му от гръцки означава „слаб, тънък“.
Лептинът не просто сигнализира на мозъка кога да се храним и кога не.
- Той се намесва съществено в метаболизма.
- Играе роля в половото съзряване при тинейджърите и е определящ за репродуктивните възможности при жените – при много нисък процент мастна тъкан организмът не може да износи здраво бебе и изключително ниските нива на лептина се приемат от мозъка като знак за спиране на овулацията.
- Хормонът има значение за стабилността на имунната система, правилното развитие и формиране на костната маса, кръвната захар и кръвното налягане. Смята се, че участва в процесите на формиране на кръвни клетки и кръвопреносни съдове.
- Повишава термогенезата и ускорява изгарянето на мазнини, с което поддържа постоянна хомеостазата на организма, а вие се радвате на постоянно тегло.
- Обвързан е във фин баланс не само с грелина, но и с инсулина, кортизола, тестостерона, хормоните на щитовидната жлеза, гонадотропните хормони, мелатонина и т. н. Държи под контрол други хормони, стимулиращи апетита.
Характерно е, че при мъжете нивата му са по-ниски, а тестостеронът намалява производството му.
Как лептинът контролира апетита
Намаляването на калорийния запас понижава силно количеството на хормона. Лептиновите рецептори отбелязват недостига и през хипоталамуса сигналът достига до мозъка. Той разчита това като глад и дава знак, че е нужна храна – апетитът се повишава.
Докато се храните, секрецията на лептин започва да се ускорява. Малко след нахранване той достига до необходимото ниво, рецепторите в хипоталамуса се активират и преставате да изпитвате чувство за глад. Колкото по-кратък е бил периодът на глад (понижен енергиен прием), толкова по-бързо се възстановяват нормалните нива на лептина и се появява чувство за ситост.
Защо диетите и гладуването водят до съмнителни резултати
Когато гладуването е било по-продължително, хормонът достига до нормалните си нива по-бавно. Вие се храните повече от преди, докато възстановите загубените мастни запаси и дори натрупате малко повече резерв. Това е механизмът на йо-йо ефекта при повечето диети.
И тук възниква основният въпрос, свързан с лептина. Нали колкото повече е мастната тъкан, толкова повече хормон се отделя, и съответно би трябвало да сте по-сити. Защо продължавате да изпитвате непрекъснат трудно контролиран глад дори при видимо напълняване?
Виновна е лептиновата резистентност
С увеличаването на мастната тъкан, се увеличават количествата произведен лептин. Рецепторите все повече се „разглезват“ и са им нужни все по-големи количества, за да се активират. Накрая достигат състояние, при което въобще не реагират на изобилния лептин. Липсата на сигнали за наличието на хормона за мозъка означава единствено, че храната е недостатъчна. Той разпорежда на тялото да се храни. Вие изпитвате постоянен глад, преяждате, трупате мастна тъкан и увеличавате още повече производството на лептин. Така се стига до положението „дебел и гладен“.
Смята се, че корените на лептиновата резистентност са назад в хилядолетията. Тогава през лятото храната била изобилна, но в останалите сезони хората често гладували. Затова организмът се научил да притъпява „бдителността“ на лептиновите рецептори и така натрупвал резерви за гладните времена, в които остротата на рецепторите се възстановявала.
Последните десетилетия храната е изобилна по всяко време. Но организмът ви няма как да знае това и оползотворява храната в повече, като я трупа за гладни дни.
Точно този механизъм обаче прави лептиновата резистентност обратима. Как може да се случи това – четете в следващата част на статията.
Остави коментар