Отблизо: Мая Петрова - за пътя към успеха, осеян с житейски обрати и изпитания


Диляна Калинова 23.10.2019

Представяме ви Мая Петрова – международно признат експерт по здравослoвен начин на живот, част от екипа на Хелти Лайфстайл. Усмихната, посветена изцяло на всеки, с когото работи, мотивирана да помага на хората не само да се хранят добре, но и да мислят и живеят по-добре. Изключително компетентна в своята област и с много точна преценка.Така я определят не само колегите от екипа ни, но и хората, които й се доверяват всеки ден, за да постиганат дългосрочно здраве, баланс и хармония в своето забързано ежедневие.

- Здравей, Мая, ти си сертифициран нутриционист с функционална медицина от Британската Асоциация за Медицина и Магистър НЛП Практик. Изучавала си и методики от китайската медицина, паразитология, а в момента си се отдала на генетиката, за да можеш още по- задълбочено да разглеждаш всеки индивидуален случай. Освен това имаш специализирано обучение по здраве на храносмилателната система, автоимунни заболявания и хормонални нарушения при жените. Професионалният ти профил е толкова богат, но какво всъщност те мотивира да станеш диетолог? Разкажи ни какво те провокира да се посветиш на тази материя.

- Мотивацията ми беше свързана с моята лична съдба и начинът, по който животът ме афектира и завъртя докато учих в Шотландия. Заминах малко след гимназията като избрах да живея сама в столицата Единбург, а не при мои роднини в по-малък град на север. Като много млади българи, аз имах огромна амбиция да успея и мечтаех да съм бизнес дама с куфарче.😊 Бях една от отличничките на математическата гимназия в Плевен, отдаваше ми се математиката и литературата, а според моите учители притежавах и талант за добър лидер. Даже работех две години за местна рекламна агенция, където организирахме маркетинг кампании на прочути брандове, като преди да завърша образованието си се учех да бъда маркетинг асистент и експерт в продажбите. Водех модни събития и някак си този пъстър живот на рекламния бизнес ми допадна– имаше динамика, креативност, нови хора и интересни проекти, тогава ми се струваше като сбъдната мечта.

Професионалният ми път стартира с голяма динамика още в гимназията, която се засили с още по-голяма сила в университета. От първата година там започнах работа, за да си помагам финансово, което допълнително наклони везната – малко сън, лекции, социален живот и храна, коренно различна от българската (имайте предвид, че съм от семейство, с две села и имахме винаги домашна храна, а майка ми е превъзходен кулинар, така че имам висок стандарт за качество). В Шотландия обаче, като по студентски, качеството не беше от значение. Търсех намаления, след работа се хранех в Макдоналдс, а за десерт си взимах Сникерс и Баунти... и се хранех дотолкова до колкото да не остана гладна :) .

Още първата година в университета бях избрана измежду много кандидати за платен стаж в голяма международна фирма, което беше изключително голяма радост за мен, но за жалост през следващите две години от следването, здравето ми се наруши допълнително. Освен, че трябваше да поддържам добро ниво в университета, работата, която поех беше свързана с обучение на нови стажанти, постоянна комуникация с клиенти, дълъг работен ден на крак, интензивна, дори изтощителна динамика. След като покорих този връх, като че ли не ми стигаше това, та реших да започна и фитнес, но желанието ми беше вдъхновенно именно заради тази работа. Това беше моят начин да разпусна от натоварения работен ден.

Та както всяко нещо в живота, там където има ‚черно‘, ще има и ‚бяло‘. Един ден на работа получихме имейл относно здравословното хранене и аз се запалих по темата. Започнах да чета тази нова за мен материя, хареса ми и така ме хвана вълната на постоянните диети, и всичко, което консумирам да бъде без мазнини.

Това е моментът, в който въпреки, че съм постигнала мечти, за които винаги съм мечтала, започнах да се спускам бавно надолу, защото драстичното отслабване може да доведе до сериозни хормонални проблеми. Така стана и при мен, месечната ми менструация изчезна и се появяваше само, когато си идвах в България 😊. Започнаха да се появяват и други неразположения – имах моментни болки в корема, главоболие, отпадналост.

‚Болна амбиция‘, така го определят някои хора... Така се случи и при мен, стремях се да бъда перфектна на всички фронотве и във всичко, с което се захванех влагах неимоверни усилия и енергия. Поради многото ангажименти - учене, работа, фитнес и хранене, намалих излизанията с приятелките ми, които се опитваха да ми дадат съвети, защото вече не бях така социална и позивитна. Лекарите не можеха да разберат какво става с месечната ми менструация и коремните неразположения, понеже резултатите от изследванията бяха нормални, затова и диагнозата, която поставиха беше една дума - стрес.

Някак си успях да завърша и да остана отличничка, дори да спечеля награда за постижения по два предмета и да получа предложение за финансирано от университета обучение за още няколко години, за да получа професорка степен. Обаче с тази амбиция реших, че Единбург вече ми е тесен и че ако искам да бъда истински маркетолог трябва да отида в Лондон. Постигнах тази си цел като спечелих място в престижно лятно училище за дигитален маркетинг. Бях убедена, че там е моето бъдеще.

Училището ни даде достъп до едни от най-добрите рекламни агенции в Лондон, две от които ме поканиха за работа. Оттук започна същинският ми стремеж ми към здравословен начин на живот. Тъй като спортувах и се хранех здравословно, вярвах, че ако работя в някоя от голямите агенции, които рекламират продукти като Кока-кола и Макдоналс, ще бъде против ценностите ми. Именно затова се насочих към работа в по-малка агенция с офиси в Лондон и Ню Йорк, която се занимаваше само с благотворителни каузи, свързани с превенция на насилието срещу деца.
Мислех, че това е моето място, но съдбата беше решила друго! След два месеца в агенцията, един дъждовен лондонски ден, прекият ми началник съобщи, че собсветникът в Америка е решил да затвори офиса в

Лондон и че ме съкращват. Можете ли да си представите, какъв шок е това за едно току що завършило момиче, дошло чак от България през Шотладния, за да бъде бизнес дама в Лондон, което си е наело луксозен апартамен в централен Лондон с договор за година?

Само няколко дни по-късно видях случайно в интернет покана за изложение на здравето в Бирмингам и реших да отида. Там присъствах на лекция на един от най-добрите обучители на диетолози и персонални трениори във Великобритания с повече от 20 години опит. Той подготвяше и момичета за бодибилдинг състезания и като ми видя физиката, ме покани да ме тренира и подготви за състезания догодина. Бях привлечена от идеята, но му споделих проблемите си с месечната менструация и корема, и той ми предложи да започна интезивно обучение за нутриционист, където ще разбера много за моето здравословно състояние. Даде ми срок от няколко дни да помисля и аз, да ви кажа честно, без много колебания, се записах за курса с последните си спестявания, които родителите ми пратиха уж докато намеря работа.

Когато обаче нещо е за теб и ти е по пътя, вселената, вярвайте ми, праща помощ. Не забравяйте, че случайността е един от многото инструменти на съдбата!

Два дни по-късно получих обаждане от мой бивш колега от фалиралата агенция, че един от клиентите е много доволен от работата ми и иска за два месеца да довърша проекта като работя от вкъщи, с много добро заплащане и нерагламентрирано работно време. Перфектно - имах работа, можех да я правя, когато искам и едновременно с това да уча.

Всичко тръгна от там, изкарах курса с отличен, започнах да прилагам знанията си, направих си кръвен тест за нетолерантност към храни и корема най- накрая ме отпусна. Месечната ми менструация, обаче не дойде, но пък имах физика на състезател, защото на тези млади години, външният вид все още ме водеше в решенията ми :) .

Пътят ми продължи във фитнес средите - ходех на семинари, помагах на фирми за фитнес обурудвания, срещах се с други колеги. Собственикът на една от фирмите ме представи на друг извествен и международно-признат обучител – Paul Chek (Паул Чек), чийто институт прилага по-холистични методи за лечение и превенция на редица заболявания.

Отново сякаш на шега, попаднах на негов тридневен семинар, където за пръв път чух за ин и ян, за китайската медицина, за баланса в живота и разбрах нещо много ценно - добрият външен вид не значи непременно здраве. Паул ми даде основите на паразитологията и ми каза, че ако искам да се науча наистина да помагам на хората цялостно и да помогна на моето здраве, трябва да се видя с д-р Ема Лейн.

Запомних само името, но нищо не знаех повече.

И пак с помощта на вселената, един ден в Лондон разбрах за изложение по професионални обучения за диетолози, разбира се отидох. Стоейки в асансиора на път към лекциите, вратите му се отвориха и пред мене беше лекция на познайте кого ... Ема Лейн.

Помня, че бях толкова въодушевена, че седнах и попивах всяка дума, която казва. След лекцията се запознахме, разказах й за мен и получих покана да й помагам с рекламата на курсовете, които прави за диетолози. Сега, когато погледна назад пъзелът се нарежда, всичко си има причини, за да се случи. Маркетингът не беше излишен в живота ми, защото ако не бе той, нямаше да получа нейните ценни знания и 30 –годишен опит.

Дълга е моята история, но исках максимално да ви доближа до това, през което съм преминала, за да съм тук и да говоря с такъв плам за това, което правя. Знанията, които придобих ми помогнаха да видя, че стресът и прекаленото трениране са били основните проблеми за липсата на менструация. Бях както се казва в йогата – потънала прекалено в мъжката си ян енергия.

Ема ме научи да медитирам, да слушам вътрешния си глас, да работя не само с науката, но и с холистиката, защото ние не сме само тяло и физика. Там беше и моята грешка, без лекарства оправих хормоналните нарушения, започнах да се докосвам до една по-финна материя – на енергетиката, на това да усещаш със сърцето, да разбираш и приемаш всеки, да познаваш себе си, да тренираш ума си и той да ти бъде приятел.

И вече след като видях промените в себе си и в Ема, която е основната ми мотивация и до ден днешен, реших да следвам нейния път на знания. Оставих корпоративната си работа през 2014, продължих да помагам само на Ема, тъй като така запомнях знанията по-добре, пишейки статии за нейните обучения и споделяйки знанията и със света. Моят професионален път на нутриционист започна, срещайки се с много жени от корпоративния свят и помагайки им да живеят по-здравословно и в хармония със себе си. Някак си, като логично продължение на професионалния ми път, съдбата ми поднесе шанса да работя за една от най-добрите по това време холистични клиники в южен Лондон. Поканиха ме да стана техния официален нутриционист и аз приех.

Работих с колеги психолози, физиотерапевти и имах доста интересни случаи. Така продължих да се развивам и трупам опит докато не се върнах в България -- уж за поредната почивка, но осъзнавайки, че тук хората имат много по-голяма нужда от това, което правя и новите знания и методи, които прилагам, предпочетох да остана в родината си, а не във Великобритания.

До ден днещен мисля, че при мен идват най-често пациенти, които не са намерили отговор при колеги-лекари, или ако някой не е минал по медицинските подходи първо, го пращам там за изследвания.

" Работя главно с функционална медицина – което означава, че освен кръвни изследвания, провеждам и хормонални панели чрез слюнка и урина в една от най-добрите лаборатории в Дания. Правя генетични анализи, назначавам анализ на чревна флора и проверки за паразити, бактерии и вируси, където е нужно, и държа на цялостната картина. Ако е нужна лекарска подкрепа, винаги съм за работата в екип, а не да се ‚ругаят‘ двете професии и да се разделят."

Докато се прилага научния подход, давам насоки вече и за храна и начин на живот, което се определя индивидуално, спрямо симптомите, и ако е необходимо и ако клиентът е готов давам и по-холистични насоки от познанията ми по хюман дизайн. Ако клиентът минава през тежък стрес или има други ментални пречки, които биха навредили на прецеса на оздравяване - използвам терапии от НЛП или се консултирам с колеги, които имат по-специфични знания. За мен методът на коопериране е водещ, а не гледам на колегите като на конкуренция, тъй като отново благото на човека за мен е на първо място.

* Ако Ви е харесало това интервю, не пропускайте да следите блога ни за част 2.
* Ако искате да се свържете лично с Мая, може да го направите чрез нашия сайт чрез контактната ни форма или да следите нейните съвети на личната Фейсбук страница на Мая Петрова



Остави коментар